Обяснени основи на Пекин

Обяснени основи на Пекин

Blog Article

Срещу него лежеше Благолажът. Той постоянно шаваше и се мъчеше да скрие краката си под късия ямурлук. Русите му чорлави мустаци взимаха половината от лицето му. Под големите му гъсти вежди играеха хитри и умни очи.

Той бил млад, строен, мургав момък с високо чело, с черни очи и светъл поглед, с гордо вирната глава.

Няма месец откак се земахте, и ти ѝ се насити и я остави — отговори Стамо, който досега мълчеше и мислеше нещо.

Или да ти разправям за нас, голи-голтаци, дето сме тръгнали, с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина?

Зарадва ги той с благодатни майски дъждове и не иска да им отнеме лелеяната в душа надежда за плодовита жътва.

- Магдалино, ако ти не жалиш себе си, пожали него! - казал някой на девойката.

Левент Никола често оставя тежък сноп и дълго се ослушва. После усмихнат и бодър гледа как жънат са-ми-самички стара майка и малка сестрица.

- Готино е, да, ааа..... някакво друго удоволствие доставя ли ти?

То едничко гледаше от небето и полека-лека отскачаше от пладне и клонеше зад баирите. Наблизо нямаше никой. Гората беше глуха.

- Ей, по инерция съм си взел портфейла с мен тук в гората, но хубавото е, че вътре винаги нося презерватив.

По тоя път замина Лазо и я остави. Остави я за пуста печалба… Усилни годините станаха, какво да се прави! Утре рано тя ще стане и пъргава, като сърна, ще иде ??????? на кладенчето за вода…

Нощта напредна и унесе в дълбоки сънища всичко наоколо. Тъпото клопотарче на магарето вече не биеше.

Усилна жътва кипи из равното Софийско поле. От край до край, докъде ти око види, се люлеят златни ниви и морни работници се мяркат там от тъмни зори. Бог тия дни даде страшна жега. Свило се е синьо небе над земята и сипе огън и жар. Над широкото поле трепери адска марана.

Ние сме на доста по-скромно място на "МЕЙВАЛЪК" и "ЛАВАНДУЛА БИЙЧ" в Тюркиш!